Ще се събудим в самота...
Със теб се раждам и умирам,
сънувам и в кошмарите крещя,
ала понякога страстта не стига
да стоплиш разкървени две сърца.
Със тебе съм по-силна от смъртта,
над вирове дълбоки тичам,
ала понякога потъвам в тишина
и в дъното й аз не дишам...
Свободна съм да те обичам,
но нямам сили да горя,
а в пепелта, потъпкано сърцето спира
и като въглен тлее любовта...
Прекрасна съм, защото зная, че те имам,
любяща, несравнима със звезда,
но като всеки сън, любими,
ще се събудим в самота...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
