Ще те нарисувам, Родино
Ще те нарисувам, моя Родино
не с четка, с бои, а във стих.
Ще заема от твоите нощи мастило
и вдъхновение от изгрева тих.
Ще те нарисувам, моя Родино!
Върху платното кенарено – щрих.
Аз съм пламък от твоето огниво
и обич, която от предците отпих.
Ще нарисувам планински върхари.
Родната къща до Дунава син.
Танцуващи върху жар нестинари
с български дух несломим!
Най- вълшебни Орфееви песни,
Родино, за теб ще изпея!
Песни за Ботев, за Левски,
пред подвига главата си свела.
Слънцето грее най-ярко тук.
Макове втъкава в шевица.
Пее кавал с меден звук
сред вълните от златна пшеница.
С пита хляб и сол ще посрещам
утрото в теб, моя Родино!
С благодарност, с любов ще прошепвам,
че те обичам. Додето съм жива!
© Даниела Виткова All rights reserved.
