Ще те науча на умеене на обич
Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима -
по-лесно маневрирах – без хабери.
Гадаех цялата ти непредвидимост
и молех... в мен Жената да намериш...
Хербаризирах цялото си минало,
надупчено до стръв от експроблеми.
Но вече неподвластност в мен извира
и, явно, съм негодна за хареми...
Сега не ме обричай на съмнение,
гнева си укроти в душевни доби...
Приклекнала в нозете ти с търпение,
ще те науча на умеене на обич.
