Може би някой път смутен
тихо пак ще ме попиташ
през тези нощи в бял сатен
защо все така ме сричаш..
Защо още късам често
листчета от маргарити
и все думичките вместо
да извикам, те са скрити...
Защо винаги тъй идвам
при тебе свежо-вятърна
и като че ли ти трябвам,
но не съм никак сигурна...
И защо ли те целунах...
О, не, няма да ти кажа!
И защо така ти кимнах...
Е, добре, ще ти подскажа...
© Светла Асенова All rights reserved.
Много си мила...