Може би някой път смутен
тихо пак ще ме попиташ
през тези нощи в бял сатен
защо все така ме сричаш..
Защо още късам често
листчета от маргарити
и все думичките вместо
да извикам, те са скрити...
Защо винаги тъй идвам
при тебе свежо-вятърна
и като че ли ти трябвам,
но не съм никак сигурна...
И защо ли те целунах...
О, не, няма да ти кажа!
И защо така ти кимнах...
Е, добре, ще ти подскажа...
© Светла Асенова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
