Ще ти похлопам пак нощес!. (по "Финдли", Р. Бърнс)
Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем!
- Така ли?... - каза Фичо.
От скука ли пък да умрем?
- Да мрем пък... – каза Фичо.
Защо пък толкоз те е страх?
- За страх си!.. – каза Фичо.
Случайно снощи те одрах...
- Случайно!... – каза Фичо.
По тебе луда съм - пожар!...
- Пожар си! – каза Фичо.
За мен не ти ли е пък жал?
- Не ми е!... – каза Фичо.
Защо сега се инатùш?
- Инат съм – каза Фичо.
Не можеш ли да ми простиш?
- Не мога – каза Фичо.
Лежиш в постелята си сам...
- Лежа си – каза Фичо.
И мен ще ме сънуваш, знам!
- Не знаеш! - каза Фичо.
По нощница да се явя?
- À бой, де! – каза Фичо.
А книжки да си донеса?
- Донасяй... – каза Фичо.
Голям си тарикат, разбрах!
- Голям съм! - каза Фичо.
От нощницата те е страх!...
- За страх си! – каза Фичо.
© Роберт All rights reserved.
