Стискам в шепи зърна,
ще покълнат в ръцете,
взели от мен топлина,
малка част от сърцето.
Крия в пазвата птиче
мъничко с пъстри пера,
като малко момиче,
тичащо босо в прахта.
Кътам спомени светли,
слънчеви бели цветя,
щом тъга ме налегне,
ще прелиствам и ще чета.
Нося слънце в косите,
грейва дори и нощта,
ще се сбъднат мечтите,
още десет малки слънца.
Имам пламък в очите,
в тях оглеждаш се ти,
по-ярко светят звездите,
щом любов разцъфти.
© Галя Николова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
