Стискам в шепи зърна,
ще покълнат в ръцете,
взели от мен топлина,
малка част от сърцето.
Крия в пазвата птиче
мъничко с пъстри пера,
като малко момиче,
тичащо босо в прахта.
Кътам спомени светли,
слънчеви бели цветя,
щом тъга ме налегне,
ще прелиствам и ще чета.
Нося слънце в косите,
грейва дори и нощта,
ще се сбъднат мечтите,
още десет малки слънца.
Имам пламък в очите,
в тях оглеждаш се ти,
по-ярко светят звездите,
щом любов разцъфти.
© Галя Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
