Щом отново осъмна до теб
След година, след две или пет
знам, че някъде пак ще се срещнем.
Ще вечеряме заедно с теб
на шампанско с какаови свещи.
Ще мирише на сладък парфюм
ще забравим, че вън е студено,
и дано да ми дойде на ум
да направя минутите вечност.
Ти ще бъдеш отново такъв–
времето не отнема пожара
във изгарящо-буйната кръв...
нито факта, че те обожавам.
Щом отново осъмна до теб,
в някой мрачен и тягостен делник,
знам, животът ще стане поет,
и в стиха му ще сме неразделни.
© Деница Гарелова All rights reserved.
