Щом за него
Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим
на родители, съпруга и деца...
На приятели, усмивка бил е...
раздавал се е за това.
Безименен, ненужен никому, лежи
с усмивка тайна на лицето...
Очи затворил, но поглед вперил е в небитието.
Камбана, тежък звук, тъга сърцата ни обзема.
Щастливецът мъртвец от тука си замина.
Дали на по-добро ще се натъкне!?
Или ще потъне в мрак.
Щом за него мислим, значи ни е бил побрат.
© Ангел All rights reserved.
