Аз съм сив и съм бодлив,
(вече знаеш кой съм, да),
всяка пролет се събуждам,
в ягодовата леха.
Там обичам да живея,
хапвам сочни плодове,
насекоми щом намеря,
или крехкичко месце.
Щом омръзне ми във двора,
ходя в близката гора,
и играя си на воля,
със приятелка сърна.
А когато сме в опасност,
тя ми казва: - Бързо беж!
- Но защо да бягам? - питам.
Та нали съм /таралеж/.
© Ивета All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
