Аз съм сив и съм бодлив,
(вече знаеш кой съм, да),
всяка пролет се събуждам,
в ягодовата леха.
Там обичам да живея,
хапвам сочни плодове,
насекоми щом намеря,
или крехкичко месце.
Щом омръзне ми във двора,
ходя в близката гора,
и играя си на воля,
със приятелка сърна.
А когато сме в опасност,
тя ми казва: - Бързо беж!
- Но защо да бягам? - питам.
Та нали съм /таралеж/.
© Ивета All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
