Feb 28, 2015, 5:59 PM

Сивота

  Poetry
854 0 0

Стоя и мисля си сега!
Колко нюанса има в тази сивота.
Хора, ситуация и смехове 
и в край на сметка пълна липса на цветове.

Понякога чувствам се като див звяр,
неразличаващ цветове, та дори и в птица жар!
Но знам, че един вътрешен пожар
ще ми покаже цветовия чар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...