... след буря...
... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев
Дъха на бурята усетих
преди да затрещи
и разлюля ме като цвете
предчувствие... и ти...
И после се зареях
сама във този свят,
отсечени не зреят
дръвчета с плоден цвят...
А вятърът извайва
картини в стихове,
тревожно се стаяват
и птици – две по две...
След думите нататък
е само тишина,
мигът ли беше кратък
или не бях жена...?
Преминах ли оная
измислена черта...?
Но чувствата не знаят,
че имат и цена,
която се заплаща,
а въздухът горчи
и тъжно се поклащат
увяхнали мечти...
И сякаш ме накъса
на болки, на листа...
Но винаги възкръсва
след буря Любовта...
© Таня Георгиева All rights reserved.
Често ви чета нелогната, защото нямам мн. време за отзиви. Прегръщам те!
