СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА
Щурчета се заселиха в ума ми,
напуснали изтляващото лято.
Не зная кой и как ме е придумал
да приютя гъдулките сърцати.
У мен сега от веселба кънти –
неспирно ден и нощ се леят песни.
Не ми достигат думички за стих
и тази лудост никак не харесвам.
Все някога ще се предам без бой.
Но моля се да стане малко чудо –
потъна ли в разюздания строй,
след мен да бликат звездни пеперуди.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Шарени и звездни