След мен
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата,
когато се захласвах по поеми.
Размазваха се буквите.Пресмятах,
сърцето ли ги пише или гений?
Но запомни, че Рай сама създавах
и ангелите цъкаха с езици.
Perduta mente всичко позволява,
но се спасяват само единици.
Ако ме няма, няма да останат
на бяло листче болките предишни
и всичката ми радост или сладост...
Но виж кардиограмата, че дишах.
***
И странна птица някъде на клона
сама ще долети, защото има
такива хора, гледащи нагоре
и точно тя им е необходима.
