В жълта хартия загърнах гнева си,
в джоба го пуснах, дано издържи
черната кожа, дано не се скъса –
в жълта хартия гневът ми тежи.
После прегърнах пияните думи –
жълтите думи и черния страх.
Сам пак се скитах по дневните друми,
нощем се давех във вино и смях.
Дълго аз пазих гнева си в юмрука,
сила му давах, държах го нащрек.
Тръпнех и дебнех, и чаках наслука
оня единствен и нужен човек. ...