От дъното на моята душа,
че чак до края на света,
усмивката на истинска жена,
пленяваше безброй сърца.
Тя носеше на всеки светлина,
любов и вяра в любовта,
обичаха я всичките деца,
обичат я дори сега.
Наричаха я слънчева жена,
но тя тъгуваше, деца,
тъгуваше защото е сама.
Но всеки който носи радост знам,
живее вечно на света,
и никога не ще остане сам.
© Иван Бодуров All rights reserved.
The work is a contestant:
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
