17.09.2019 г., 23:24

Слънчева жена

1.6K 2 7

От дъното на моята душа,

че чак до края на света,

усмивката на истинска жена,

пленяваше безброй сърца.

 

Тя носеше на всеки светлина,

любов и вяра в любовта,

обичаха я всичките деца,

обичат я дори сега.

 

Наричаха я слънчева жена,

но тя тъгуваше, деца,

тъгуваше защото е сама.

 

Но всеки който носи радост знам,

живее вечно на света,

и никога не ще остане сам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...