Смирена
Дано ме чуе нявга... някой,
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди
светът да стане толкова циничен,
безскрупулно от злоба да руши
давейки се в егото - безличен.
И нека хората да са щастливи...
нека... да запазят всичко свято...
но превърнали се във животни зли
разкъсаха Земята... кръвожадно стадо.
Не знам какво делим, може би вини,
едва ли - никога виновни няма...
човекът сам, със своите злини
успя да си докара Ада на земята.
Молитвата ми вече не звучи,
не мога аз за нищичко да моля...
смирена, свела поглед, нямайки очи...
рушейки вечно... как да искам Рая?!
01.10.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
