Кiara (Киара)
182 300
Jul 2, 2007, 3:06 PM

Смъртта все още ли във черно се облича?... 

  Poetry
667 0 6
 

Разтваряне

на откровеността до лудост

в обятия, белязани

от кръстове -

изповед, в която

прошката я дава само

Дяволът,

с  куршуми...

Отдавна други вместо мене дишат...

допушват

и цигарите,

и чувствата.

Жигосани души

една във друга

сливат се,

изгарящи във морфеиново

отричане,

нуждата на всеки от обичане.

Така убивам днес,

(не стреляйки, а трябва)

болката

на  туморните сутрини -

ранен,

дрогиран и

нарязан,

едно легло с тръби и апарати.

Тленен съм.

А крясъците пръсват се

по вените,

порязани

със стерилната прецизност

на сребърния скалпел -

време е...

(Смъртта все още ли  във черно се облича?)

Шишенцата със хапчетата

празни са,

останаха игли

и турбеколозни дробове...

и факти.

Умирам.

Затишие -

на покойника очите

винаги спокойни са.

Вода разлива се

и пръст  се хвърля,

вместо залъци.

Трохи по устните на мъртвия,

а беше жаден.

Некролози

вместо картички,

и линия безкрайно права,

непрекъсната...


Да,

Смъртта все още в черно се облича,

а тишината в болничните стаи

бяла е.


 

© Киара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??