Смъртта все още ли във черно се облича?...
| Разтваряне на откровеността до лудост в обятия, белязани от кръстове - изповед, в която прошката я дава само Дяволът, с куршуми... Отдавна други вместо мене дишат... допушват и цигарите, и чувствата. Жигосани души една във друга сливат се, изгарящи във морфеиново отричане, нуждата на всеки от обичане. Така убивам днес, (не стреляйки, а трябва) болката на туморните сутрини - ранен, дрогиран и нарязан, едно легло с тръби и апарати. Тленен съм. А крясъците пръсват се по вените, порязани със стерилната прецизност на сребърния скалпел - време е... (Смъртта все още ли във черно се облича?) Шишенцата със хапчетата празни са, останаха игли и турбеколозни дробове... и факти. Умирам. Затишие - на покойника очите винаги спокойни са. Вода разлива се и пръст се хвърля, вместо залъци. Трохи по устните на мъртвия, а беше жаден. Некролози вместо картички, и линия безкрайно права, непрекъсната... Да, Смъртта все още в черно се облича, а тишината в болничните стаи бяла е. |
© Киара All rights reserved.
