Feb 3, 2021, 7:17 AM

Снегът 2

  Poetry
1.1K 0 4

 

И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата  си света
Да ни пречисти ... затова е тука. 

 

Замислено вали. Припада здрач .
Сияят млечни хиляди кристали.
Приспиват всяка горест, всеки плач.
И скриват тайни в белите скрижали.

 

Магично е небето вътре в нас .
Затихва всичко - преходно и жалко.
Като снега блестим за миг, за час...
И на Земята сме съвсем за малко ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...