dimity (Димана Желязкова) dimity (Димана Желязкова)
11
Oct 11, 2007, 11:29 AM

Спомен

  Poetry
902 0 4
Спомняш ли си времената, когато бяхме двамата щастливи?
Спомняш ли си ти, че беше винаги до мен?
Спомням си, че бяхме млади, диви и красиви.
И живяхме двама лудо ден след ден.

Помниш ли или ме забрави вече?
Помниш ли или пък друга спомена изтри?
Помня аз, че ме обичаш, ти ми рече...
Ала... Край! Дотук със моите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана Желязкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0