Спомен за дядо и баба
СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори,
и баба да си бае над котлето,
да тури пак на огъня дръвца,
доде снегът през сито и решето
се ръси под оскъдните слънца,
да хлътне в одаята котаракът,
мърсувал цяла нощ като борсук,
и да подремна мъничко на лакът
под топличкия дядов ямурлук,
да ми дъхти на жито от самуна,
опечен със зрънца сусам и мак,
ръка на дядо тихо да целуна,
да милна баба в падащия мрак,
как, мили старци, тихо да ви скрия
в сълзичката на моя късен стих?...
От кожената дядова пунгия
една лула тютюнец изкадих.
© Валери Станков All rights reserved.
