Спомените галят ме във всеки Божи ден

Индиана (Криси)
216 7914

Feb 11, 2013, 7:10 PM

Poetry » Love

805 0 5

Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.

И тъкмо се събрахме във една душа.

Началото бе бурно и така развихрено...

Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.

О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах.

Във себе си крещях с пресипнал глас,

че луди сме и лудост е това обичане,

но нито ти намери сили, нито аз…да спра...

В красива пролет после завъртя ни времето.

И даже във снега съзирах пролетни цветя.

В очите ти растеше на доверието семето,

те отразяваха ме, правеха ме истинска жена.

Хармонията тихо с нас започна да говори.

Уютно стана ú, тъй както и на нас.

Аз помня свещите, които ти запали там на двора,

ръцете вплетени, и пълната Луна…

Днес свещите за тебе всеки ден запалвам,

във църквата, и там…, но повече във мен…

Отне те времето. Направи го коварно.

Но спомените с мен са всеки Божи ден...

Author has locked rating.

Please sign in with your account so you can comment and vote.