По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш.
Лятно слънце в тебе да изгрява.
Потънал в устни топли. Да изчезнеш.
Зората нежни ласки да дарява.
По залезите искам. Да ме вземеш.
С ръце огрени в пурпурни лъчи.
И грешница и свята ме приемеш…
Луната сребърна отново да блести.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
