gerrda (Геновева Христова)
408 4496
Nov 23, 2009, 12:18 AM  

Сред глухи порои 

  Poetry » Other
967 0 18

Измислих те. Защо ли пак на дребно
сега ще претворяваме мечтите,
загиващи в стакато? Ежедневно
ли ще браним в трепета си дните,

 

нарамили торби надежда,
изстинали от ъгли и от броня,
отчупили от скъсаната прежда
на немия ни сън, където ровя

 

понякога. Да търся суеверия,
от упор дето те разсмиват
и трупат тишина. А аз от нея
измислих те. Защо ли искам

 

да върнеме на слънцето брега,
че нужен е и трябва да е верен.
Ще станем път за малко. И тъга.
Тогава ще сме дъжд. И ще живеем.

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??