thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
Mar 13, 2018, 11:39 PM

Среднощен ездач

  Poetry » Other
655 3 5

Животът
                  изплава
                                    в
                                          безцветния
                            пламък
                      на
          твоето
утро,
          което
                      гори.
                  В
     очите
ти
     меки
               рисуван
            е
замък.
Тъгуваш
                 за
    принц
и
раздиращи
                     дни.
Владееш
                  велико
                                 изкуство.
                  Обичаш.
Целуваш,
                   където
     кръвта
е
   сълза.
Когато
               по
                      бузите
      нощем
се
    стичам,
по женски велика,
ме
       триеш
с ръка.
И казваш: „Добре съм!“,
и вътрешно ставаш –
и
    пиеш
                от слънце –
                                       надежда една.
Красивите дрехи
отново
               налагаш.
Дори да си долу,
повдигаш
                  глава.
И
   втори
               целуваш.
                                   Излишен
                          съм
                вече.
Душата
                е
                     блато.
Размътено
                      с
                           плач.
Умело
               рискуваш.
Живот обрисуваш
        с перото
                       на яхнал
                                      живота
             ездач.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0