Какво се случва вече, братко? Животът плаче неразбран.
Усмивки виждам все по-рядко. Светът от мрак е завладян.
Дали фалшивите ни роли ни правят тъжни и сами?
Човекът, пламнал от неволи, отново пише и не спи.
Въздиша болката световна с гръдта на младата жена,
която чувства се виновна, че няма средства за храна
за двете грейнали дечица, които скоро тя роди?
Къде се крие онзи рицар, наречен „татко“ от усти?
Въртим се. Празен е сюжетът. Къде е следващият план?
Навън животите ни кретат. Защо се чувствам разпилян?
Отскоро римите не пеят. Скрибуцат техните души.
За мир и радости милея. Когато плачем, ме боли. ...