Звяр във тъмното протяга
страшни пипала.
Уж юнак съм, а се питам
що ли е това?
Мигом му се появява
дълъг чифт рога.
И три реда зъби има
в хищната уста.
Бре, къде ли да се скрия -
в мекия юрган.
А чудовището тича
по моя таван!
Ето и вратата скръцна,
мама тук дойде!
Тя от звяра ще опази
своето дете.
Но защо ми сочи Мечо
и ми се засмя?
Сянката му на стената -
звярът бил това!
© Мария All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
