Студено преглъщане
Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено
на талази... Самота...
... И как безплодно е,
да искаш себе си да извоюваш,
преди да си отпил ти още от живата вода,
когато драпаш пак да се откопчиш от ноктите зловещи
на всеки следващ ден,
на всяка празна нощ
и даже, и на... сутринта.
Очи затваряш... миг-на-мъчително болезнени-клепки,
... ах, още рано е за ставане,
(но времето за сън... изтече...)
... А колко късно е да хлопнеш някоя стара,
(от скоро вече силно скърцаща в пантите) врата
от носталгия по себе си,
по някой,
или пък по нещо друго...
измечтано,
извоювано
и захвърлено с краткото "хоп", в ъгъла на вечерта.
Нощта -
безсъние в простора...
(в такива дни)
аз искам само
... талази Тишина...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
