Понеже не вали от сто години
и морно влача сушата в душата,
Избирам си най-скъпото мартини
и търся кал да си сглобя приятел.
И с него за водата да говорим
И Бог ли ни създаде или ние
потоп сме за Земята или хора..?
Ще си простим, преди да си отидем.
Откакто няма капчица да падне
любов да стане, перли да отрони.
със гарваните си деля, на пладне
и хляба, и живота, и неволите. ...