Суша
Понеже не вали от сто години
и морно влача сушата в душата,
Избирам си най-скъпото мартини
и търся кал да си сглобя приятел.
И с него за водата да говорим
И Бог ли ни създаде или ние
потоп сме за Земята или хора..?
Ще си простим, преди да си отидем.
Откакто няма капчица да падне
любов да стане, перли да отрони.
със гарваните си деля, на пладне
и хляба, и живота, и неволите.
Приятелят ми (ако се получи)
ще има цвят на слънце и ще може
до мен да седне, притаил дъха си,
готов да бъде и "Здравей" , и "Сбогом". .
Ще правя топли питки, чай и сладко
черешата отново ще разцъфне,
за сушата в душата ми е рядко
приятел да намеря и прегърна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
