Сутрин
На гърдите ти мъжки
отпускам се тежко,
полагам смирена глава,
сега цяла съм и вече щастлива,
копнежна -
от коприна извайвам света!
© Радост Вълчева All rights reserved.
На гърдите ти мъжки
отпускам се тежко,
полагам смирена глава,
сега цяла съм и вече щастлива,
копнежна -
от коприна извайвам света!
© Радост Вълчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...