Светлината златисто засия
Стремглаво се катеря нагоре,
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е
с тях да поговоря...
и осъзнавам все по - често,
че не маската от плат е тази
която ни скрива...
Отдавна всеки от нас е
сложил маска и играе
във живота главната
си роля...!
Осъзнавам, че светът
е тъй прекрасен...
има синьо небе, слънце,
вятър, звезди и луна...
Стръмно е по - пътя нагоре
сетивата ми са отворени
и поглъщат светлина
та в безсънните ми нощи
да ми свети...
Прекрасен свят -
а се страхуваме...
да захвърлим маските,
дали тъмата в окови
ни плени - дали пълзим
за да търсим звездната
си същност...защото
няма как да съм друга
тъй отдавна съм сложила
маската за да скрия
звездната искрица
която в мене блести...
Но ето, достигнах синевата
а слънцето с обич ме целуна
и бялата птица на надеждата
съзрях, сълзи отронваше
за всички хора...
Прелетя над мен бе приказно
красива - събираше сълзите си
вълшебни с крилете ги прегърна
и литна по света - изгубените
човешки ценности на хората
да върне...И ронят се
под синьото небе - любов,
нежност, мир и доброта
а светлината златисто засия
за да излекува земните ни рани....
И преоткрили звездната си същност,
прииждат светли мисли от всемира...
28.06.2020г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Но какво ще скрием с маските?
Един живот с фалшиво щастие!
Поздравления за написаното от теб, Катя! -
Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи
и коментари! За мен е чест да ви видя на моята страница!
Нека всеки от нас да преоткрие звездната си същност
а живота ни да бъде изпълнен с любов, мир и доброта! -
Много вдъхновение и сила има в стиха ти.
Поздравление! -
Отдавна всеки от нас е
сложил маска и играе
във живота главната
си роля...!
-------
За съжаление някои и главна роля не играят в собствения си живот...
Поздравявам те. -
Хубаво.
-
Стихът ти впечатлява с широтата на обхвата на чувствата! Поздравления, Катя!
-
Лошото на маските е, че ни осъждат да живеем на една Шекспирова сцена чужд живот, а не своя собствен! Това ни вдъхва чувство на обреченост, самота и тъга. А всъщност всичко е толкова просто - да се издигаме плавно нагоре - там където
"ронят се
под синьото небе - любов,
нежност, мир и доброта
а светлината златисто засия
за да излекува земните ни рани..."
Прекрасен и вдъхновен стих, Катя. Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти хубавите думи!