Nov 28, 2008, 9:33 PM

Светофар

  Poetry » Love
2.1K 0 6

Пак минах на червено, не дочаках

зеленото да мигне - разрешено.

Нахлух в съня ти безвъзвратно,

макар че беше забранено.

 Нахлух? - Не!  - ти ме покани,

неподозиращ моята готовност

да се  преборя с риска... Не разбра ли -

за мене рискът е съдбовност.

Зеленото съвсем забравих, 

 че значи разрешено!

Жълтото във друг живот оставих!

До теб достигнах с риск и на червено!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...