Пак минах на червено, не дочаках
зеленото да мигне - разрешено.
Нахлух в съня ти безвъзвратно,
макар че беше забранено.
Нахлух? - Не! - ти ме покани,
неподозиращ моята готовност
да се преборя с риска... Не разбра ли -
за мене рискът е съдбовност.
Зеленото съвсем забравих,
че значи разрешено!
Жълтото във друг живот оставих!
До теб достигнах с риск и на червено!
© Стойна Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
