Светофар
Светофар
Пак намига ми с усмивка
тоя чичко с три очи.
Той не знае миг почивка -
прав на поста си стои.
Аз го чакам да ми смигне
със зеленото око,
за да мога да премина
през опасното платно.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Светофар
Пак намига ми с усмивка
тоя чичко с три очи.
Той не знае миг почивка -
прав на поста си стои.
Аз го чакам да ми смигне
със зеленото око,
за да мога да премина
през опасното платно.
© Надежда Маринова All rights reserved.

Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...