Светофар
Светофар
Пак намига ми с усмивка
тоя чичко с три очи.
Той не знае миг почивка -
прав на поста си стои.
Аз го чакам да ми смигне
със зеленото око,
за да мога да премина
през опасното платно.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Светофар
Пак намига ми с усмивка
тоя чичко с три очи.
Той не знае миг почивка -
прав на поста си стои.
Аз го чакам да ми смигне
със зеленото око,
за да мога да премина
през опасното платно.
© Надежда Маринова All rights reserved.

voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...