Светъл ден е живият ми зов
В съзнанието си не бих могъл
мечтите си разбитите да съдя.
Макар и искрен да съм бил по пътя
все нещо ме прободе с порив зъл.
Кошмарно ме засипваше чакъл
от лоша вис, без воля за да бъда.
Коварствата съдбовни ще пропъдя,
в театър луд не съм добре дошъл.
Да следвам вярата си неизменно
усещане е свято от душата
и светъл ден е живият ми зов.
Аз пазя пролетта си съкровено
и моят взор е влюбен в красотата,
сърцето ми стреми се към любов.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
