Dec 16, 2016, 11:23 PM  

Светът

  Poetry
466 0 2

Светът пропъди моите любови!

Светът пропъди моите мечти!

Светът... Със сила тежка,

душата моя на ръба захвърли.

 

Накара ме прошката да търся.

Затуй че нявга съм грешил!

Накара ме! Да изпитам болка...

Такваз, каквато на никой аз

не бих простил.

 

Обичам ви, и в свята нежност...

Обичам ви и хора зли!?

Дано... На грешника простите.

За неговите добрини.

 

Покорно търся прошката

на всички вас.

И моля  ви, не на мен простете.

Простете си на вас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...