Nov 15, 2012, 3:54 PM

Светът на Човека

605 0 2

Светът на Човека

 

Когато пада с първите си крачки

Човека и залита сам встрани,

и всеки миг готов е да заплаче-

Безкраят е до близките стени.

 

А после двора в бащината къща

е новият жадуван кръгозор

и новата Безкрайност го обгръща

със тарабите в старият стобор.

 

Расте Човека, почва и да мисли

и отеснява бащиният дом...

Той знае вече: има много истини

и всяка има някъде амвон...

 

Светът му още свършва с хоризонта,

а всеки път до първият завой,

но родовата памет му напомня,

че някога ще тръгне в път и той...

 

... Влекат го хоризонтите примамни,

(о боже мой, Светът е тъй голям!)

един достигне, другият го мами

и той красив, и той така желан!..

 

И пожелал Безкрая да догони

на утрото в прозрачната мъгла

докосва непознати хоризонти,

а те му бягат въпреки това.

 

Увлечен в ураганната стихия

на Вятърът в бушуващ Океан,

се спира до скала, където бият

вълните в Бряг, до днес неназован

 

и с разум замъглен от красотата,

на Първите обсебен с лудостта,

на себе си ще нарече Скалата-

безумно предизвикващ Вечността!..

 

... Ще пресече държави, континенти,

ще стигне недостъпни върхове-

и все напред, макар че на моменти

ще пожелае нейде и да спре.

 

Да хвърли котва вечер е възможно

във залива на неочакван бряг,

но с чувството за нещо неотложно

Безкрая сутрин ще го мами пак...

 

Угаснал фар в мъглата ако има

на нос безлюден, стръмен и скалист,

ще спре, ще го запали, ще отмине-

непоправим по Дух авантюрист.

 

Възможно е в пустиня да замръкне

край огъня на бедуински стан,

но в полунощ, в страстта си да отмъкне

най-знойната красавица от там...

 

... И тъй Човекът през Света се носи,

и все напред Безкраят го зове,

но тъй като са в паралелни оси

не ще го стигне даже векове!..

 

Понеже пък е Времето пресметнато

без никакви възможности за спор-

Светът му пак затваря се естествено

във къщата със старият стобор.

 

Отдавна и не спори със Съдбата-

приема, че желаното „Безкрай”

отново се е свило до стената

и чашата с изстиналият чай!..

 

д-р Коста Качев.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...