Свят без Поети
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети,
с пинцета сетне вадих стъкълцата –
от ужас вих с волумето на мах,
Бог зачисли ме с болките във щата,
но своето сиртаки изиграх! –
през тон самоубийствени куплети
преминах – бос, и нищичко не взех –
край мен манифестираха поети
с комичната представа за успех,
какъв успех, какви ти тук пет кинта,
каква ти слава и какъв престиж? –
светът със нас е моментална снимка,
без нас е просто картичка с Париж,
и няма, май, да свърши тази драма? –
Вселената събрал в един куплет,
светът от утре може да го няма,
но кучета го яли! – без Поет.
© Валери Станков All rights reserved.
