Свърши вече... мислех, че не може.
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам.
Още те усещам в същността си
с онзи смях, напомнящ за тогава,
за нишката, която май се скъса.
Свърши вече... нищо друго няма.
Времето ни заедно изтече
и с песен за една любов голяма
аз никого не ще посрещам вечер. ...