Свърши вече
Свърши вече... мислех, че не може.
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам.
Още те усещам в същността си
с онзи смях, напомнящ за тогава,
за нишката, която май се скъса.
Свърши вече... нищо друго няма.
Времето ни заедно изтече
и с песен за една любов голяма
аз никого не ще посрещам вечер.
Свърши вече... миг преди да почне -
онзи миг преди да те целуна.
Слънцето залязваше нарочно
на хоризанта на душата-струна.
И свърши... а животът ми остана.
Ти също продължи да го живееш.
Но днес тъга незнайна ме обхвана
за теб, с когото някога се смеех.
За теб, когото някога обичах
и танца на сърцето посветих.
Но свърши вече... времето изтича
и аз потъвам в тъжния си стих.
© Даниела Борисова All rights reserved.
