Сякаш сън
Една любов във виното искри
и блясъкът ѝ леко заслепява.
Сърцата ни са зимни и добри
и някак неусетно се предават.
Доверието доста лесно ги опи…
Сами историите се разказват.
Разпален, пулсът вените гори.
Наздравиците ни го обожават.
Светът ни - много млад и чист,
по детски е способен да обича
и мен, и теб, и мисълта за нас,
която в бъдещето ни наднича.
Назад е общият житейски път.
Любимите ни, вечно живи хора.
Усмивките им. Топлата им плът,
отпиваща от радостта на спора.
Докосват чашите със светъл звън
надеждата, която виното оставя.
Отива си едно, било е сякаш сън,
преди да се стопи ни благославя.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
