Събиране на парчетата
Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи.
Забравѝ, че отново ще плача.
Да си лъган – безкрайно боли!
Вече зная, че повече знача!
Не желая да бъда до теб.
Отпътувам спокойна далече.
Днес си купих последен билет.
В неспокойно римувана вечер
ще замина навярно на юг
и в купето ще пиша за някой,
който тъжен останал е тук
и крещял е на времето „Чакай!“.
Ще лекувам кошмари с мечти
и животът навярно ще бъде
лекота от любящи очи.
Не желая вековна присъда.
За какво те издигнах? Не знам.
Беше моя допусната грешка.
След играта с любовния плам
на земята се сринахме тежко.
Да прегърнем нощта за финал.
Да целунем за сбогом звездите.
Не напомняй какво си ми дал
и не гледай сълзите в очите.
© Димитър Драганов All rights reserved.
