Събуждане
Зори зора. Зари заря.
Потръпва хлад.
И сякаш няма да умра,
и пак ще бъда млад.
Приижда светлина у мен.
И аз съм в нея.
Какво богатство имам – ден!
Започвам да пилея.
© Райчо Русев All rights reserved.
Зори зора. Зари заря.
Потръпва хлад.
И сякаш няма да умра,
и пак ще бъда млад.
Приижда светлина у мен.
И аз съм в нея.
Какво богатство имам – ден!
Започвам да пилея.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...