Будиш надежди. Трасираш пътеки.
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш.
Викаш, без даже и звук да издаваш.
Молиш съня да целуне нощта ти,
да анулира злокобните дати.
Бури посрещаш. Издигаш заслони.
Газиш порои. Променяш закони.
Дните подгонила, съхнеш от жажда.
Ромон в душата ти обич засажда.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
