Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми
ти идваш нощем, идваш всеки ден...
да те погаля... както дъщеря ни,
погалена, заспива тук, до мен!
Въздишка ли сърцето ми отрони,
или въздъхна будната душа?!...
Не нося офицерските пагони,
а твой съм само редник на честта! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up