Jan 2, 2007, 4:37 PM

Сън

  Poetry
1.4K 0 5
Преди да заспиш 
остави вратата отключена за мен.
Аз ще дойда, 
щом съня затвори уморените очи.
Тихичко до теб ще легна - 
с целувка мила ще те събудя.
Не питай нищо -
всички въпроси забрави.
Преди нощта да си отиде,
аз ще тръгна със мъглата.
На зазоряване
излез и по стъпките ми във росата
                                    ела при мен.

                                                                       4.Август.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...