Сънотворение
Не съм магъосник мил, ни вещер с криви пръсти
и в чуждо щастие не мога да надничам,
но даже Дявола смирен ще се прекръсти,
узнае ли, любима, колко те обичам.
Ще ококори изумрудени зеници
и ревността му дяволска ще го човърка.
Ще шепне името ти - име на светица,
за мен пък ще кладе казан във своя пъкъл.
Но в мен това едва ли ще роди тревога.
Отдавна циганка съдбата ми предрече.
Задраскан съм от райските графи на Бога
и знам добре къде ще бъда цяла вечност.
Приел съм риска осъзнат на битието
и всички грехове си нося като риза.
Не зная още как във ада е прието,
но всяка нощ в съня ти тихичко ще слизам...
Понеже тук за мен не ти остана време
и дните ми горчиви не точеха елей,
надявам се, безплътен, там да ме приемеш -
когато се намерим в страната на Морфей.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
