Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят...
такъв е сезонът сега.
Надежда слаба мъждука,
останалото тъга...
Тъга по отминала младост,
по неизживяна любов.
Деца отлетели...
сграбчили своя живот.
Но беше красиво...
клони с жълти листа.
И някак вълшебно...
стига да имаш душа.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
