Сърце от пламъци
Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич
и пепел от спомени сипе в съня.
Звездите отново с очи разтревожени,
съдят ме кротко със своя вина.
От сенки изплува спомен забравен,
обгръща ме хладно, но си е мой.
Сълза по лицето - белег оставен,
в бръчици ситни, въздишки порой.
По устните пламък от прошка и рана,
по клепките въглени, скрити от вик.
Ветрецът разлиства писма без пощада
и думи красиви затворени в плик!
© Миночка Митева All rights reserved.
