В съня си теб да преоткривам
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда
с магично милата ръка
и моят дух за миг не свежда
стремеж пред тихата тъга.
Умът рисува те сега
с мечтанията си отново.
Какво, че вън вали снега -
в душата ми изгрява слово.
Сърцето ми е твой поет
прогонващ мрак, разтапящ лед.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
