Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните
от дима цигарен,
последната ти глътка
от кафето
със утаена захар,
която е противопоказна,
но аз допивам с
тайните.
Нюансите в очите ти
преборих,
от миналото сгънах незабравка.
Глухарче полетяло в настояще,
което и усмихва
и разплаква.
Невинна паяжина утре
въздишките ни ще люлее...
Познавам
голите ти пеперуди.
Не помня, преди тях живях ли?
Пожелавам ви много цветна и ведра истинска Пролет в душите!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
