Със поглед към небето
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна,
/как липсата жестока да простя/.
Не съм пораснала. Та аз съм рана.
Огромна като облак съм сълза.
Но няма да заплача. Обещавам!
Стихията сама ще задържа.
Че пусна ли я... с нея ще удавя
доброто в мен разцъфнало в нощта.
Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките приели горестта.
На Бог обрекли рожбите безценни,
със поглед към небето. До смъртта."
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех майчице,майчице едва ли някога таз мъка ще напусне твоето сърце!Поклон за него а на теб отеха пожелавам го от все сърце!!!
-
трудно ми е да коментирам стиховете ти
те пронизват -
Благодаря!
-
Викът ти нека бъде чут - "изпяла" си го тук, макар, че не пей ти се, не..! Моите думи към тази творба, ще бъде утрешната ми публикация!
-
Много ми хареса! Силни чувства се усещат и ми харесва, че сте включили стихиите, този символ ми напомня за Багряна. Бог и смъртта са много силни думи, които винаги влияят на човек и са перфектен завършек! Страхотно авторско стихотворение!
-
От мен прегръдка!
-
Плрисъединявам се към Стойна, Таня. С теб съм.
Продължавай да пишеш все така хубаво.
Колкото и невероятно да звучи, но това е
форма на връзка между сърцата на майка и син!
Поздрав и по-малко мъка, ти желая! Всички сме се запътили натам.
Никой не е излязъл жив от живота! -
Раздиращи сърцето стихове...
-
Стискам ръцете ти,Таня!Ако мога за миг да те облекча!
поздравявам те за талантливо написаната творба!
Желая ти по-ведър ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!